След многобройни срещи с българи живеещи зад граница и консултации на френски и други специалисти по конституционно право, на 25-и май 2011 година Румяна Чеков-Угърчинска се обърна към Омбудсмана на Република България, господин Константин Пенчев, с “Отворено писмо” разпространено в същото време в българските медии. Основна тема на писмото е дискриминацията спрямо притежателите на “двойно гражданство”, и не-“уседналите” български граждани лишени от избирателни права. Те имат право да гласуват, но не по същите правила. Могат да избират, но не да бъдат избирани. Не гласуват за свои представители в парламента. Вписани в една Конституция създадена през далечната 1991 година, много преди влизането на страната ни в Европейския съюз, тези правила са не само отживелица, те лишават близо 25% от българите от техните елементарни граждански права по принцип гарантирани от същата Конституция.
Чеков-Угърчинска сочи също така в обръщението си към омбудсмана незачитането на подписания от българското правителство “Лисабонски договор”, гарантиращ представителността на всички национални общности, където и да се намират те на територията на Стария континент и ограниченията в българската избирателна система, свела до “0“ представителността на 2 милионната ни емиграция. Разделена и разединена българската нация се нуждае от ново законодателство, насочено към обединението на българите от чужбина с тези от страната. В заключение Чеков-Угърчинска подчерта, че само равнопоставеността на всички български граждани е способна да възвърне интереса на емигрантите към Родината и отвори пътя за връщане на част от тях. (с пълния текст на „Отворено писмо”, може да се запознаете – ТУК)
Само 24 часа след получаване и оповестяване на “Отвореното писмо”, господин Константин Пенчев отговори на Румяна Чеков-Угърчинска с официално становище, в което изрази пълната си подкрепа в полза на необходимото обновяване на българската Конституция написана преди 20 години. Омбудсманът, запознат с общоевропейското законодателство, подкрепя идеята за участие в управлението на страната на българите придобили “двойно гражданство”, практика широко разпространена в демократична Европа. Според господин Пенчев, придобилите опит и знания в чужбина, биха били от полза за България, ако им се предостави законова рамка за реализация в Родината. (с цялото становище на Омбудсмана, може да се запознаете – ТУК)
Получила подкрепата на Омбудсмана, Румяна-Чеков Угърчинска, преведе разменената между двамата кореспонденция и информира международните организации и дипломатически представителства за началото на борбата за промяна на избирателното законодателство. За да информира българските си приятели, инициаторката създаде Фейсбук група “Отворено писмо до Омбудсмана на Република България” в която публикува редовно всички прояви, нейни и на съмишлениците u, свързани с искането за промяна, както и уебсайта на "Отворено писмо".
Междувременно офиса на Омбудсмана публикува на сайта си, въпросник предназначен да сондира общественото мнение и нагласа по въпроса. Участието чрез попълване на допитването се оказа сравнително скромно. Някои посочиха техническите затруднения, други – липсата на гласност. Този първи “неуспех” не спря динамиката на инициативата. ( желаещите да попълнят въпросника могат да намерят формуляра ТУК, и да го изпратят на адрес: otvorenopismo@mail.bg до края на месец ноември )
След съвмесна телевизионна изява, госпожа Чеков-Угърчинска и господин Константин Пенчев се споразумяха за организиране на “Кръгла маса” по този въпрос с всички заинтересовани страни : държавни институции, политически партии, депутати, неправителствени организации, българи от чужбина и от страната.
На 14-и октомври, Омбудсмана на Република България потвърди поетия от него ангажимент за организиране на общонародна дискусия за участие в управлението на страната на българи с двойно гражданство и създаването на избирателни райони в чужбина. Датата, която той определи е 14-и декември 2011 година. Желаещите да участват трябва да го заяват на адрес a.raleva@ombudsman.bg. Съобразно с изявеното искане от Румяна Чеков-Угърчинска, ще бъде гарантирана от администрацията на омбудсмана и скайп връзка за българите от чужбина, които няма да имат възможност да пътуват до родината на определената дата. ( запознайте се с подробностите за участие - ТУК)
След печалния хаос, който лиши хиляди българи от участие в последните избори, въпреки усилията положени от ред будни граждани зад граница от цял свят ( вижте: "Обществени съвети на българите в чужбина", "Искаме да гласуваме", "Еврочикаго", "Българи от Австрия", "Гласуване без граници" , "Разномишленици", "България Сега", "Deutsche Welle" , "Mediapool" ) дадената възможност да се изрази искането за промяна на конституцията, която да гарантира реална равнопоставеност на всички български граждани е едно РЕШАВАЩО СЪБИТИЕ. Наш дълг е да не изпуснем тази възможност и да проявим гражданската си отговорност чрез активно участие.
Сгрешените протоколи, “забранителните списъци”, купените гласове, платената медийна пропаганда от последните избори, доказват че настоящата избирателна система е порочна, а управлението на държавата – неспособно да гарантира гражданско равноправие. Време е да поемем съдбата си в ръце и да наложим истинска демокрация с правото на всеки да избира и да бъде избиран. От нас зависи !
За контакт: otvorenopismo@mail.bg
ИЗБОРИ ЗА ПРЕЗИДЕНТ И ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
(23 октомври 2011 г.)
Уважаеми сънародници,
С Решение № 1128 - ПВР на Централната избирателна комисия /ЦИК/ от 10 октомври 2011 г. са утвърдени единните номера на избирателните секции в чужбина. В Канада са образувани секции за гласуване, както следва:
- Отава, с адрес Посолството на Република България (325 Stewart Street, Ottawa, ON, K1N 6K5), номер на избирателната секция 291800046.
- Торонто, с адрес Генералното консулство (65 Overlea Bld., Suite 230, Toronto, ON, M4H 1P1), номер на секцията 291800047.
- Монреал, с адрес Eglise “St. Ivan Rilski” (1191 Sauve Bouleveard Est, Montreal, Quebec, H2C 1Z8), номер на секцията 291800048.
Всички български граждани, навършили 18-годишна възраст към изборния ден включително, които не са поставени под запрещение и не изтърпяват наказание лишаване от свобода, имат право да гласуват.
Съгласно чл. 44, ал. 1 на Изборния кодекс /ИК/ и т. 21 от Решение № 41-ПВР/29.07.2011 г на ЦИК списъкът на заявилите желание да гласуват е публикуван на Интернет страницата на Посолството..
Вписаните в списъка на избирателната секция за гласуване в изборния ден (от 6.00 до 19.00 местно време) трябва да представяте валиден български документ за самоличност - паспорт, лична карта или военна карта /само за военнослужещи/.
Невключените в списъка на избирателната секция, явили се да гласуват в избирателния ден, могат да гласуват и се вписват от Секционната избирателна комисия /СИК/ в допълнителната страница на избирателния списък. Освен валиден български документ за самоличност - паспорт, лична карта или военна карта /само за военнослужещи/, тези избиратели представят и декларация по образец (Приложение № 17 от изборните книжа) . Образец на декларацията може да се изтегли от Интернет страницата на Министерството на външните работи (СИК ще осигури бланки на декларации за попълване в деня на изборите).
В случай, че срокът на валидност на паспорта или личната карта на избирателя е изтекъл, той се допуска до гласуване, ако представи удостоверение, издадено от дипломатическо или консулско представителство на България, че е подал заявление за издаване на нов паспорт или лична карта. Удостоверението може да бъде издадено от Посолството или ГК-Торонто след подадено заявление – лично в Консулската служба или изпратено по пощата, придружено от плик с предплатени пощенски разходи и с точен адрес за обратно връщане на удостоверението. Заявлението се адресира до Консулската служба, в която лицето е подало документи за нов български паспорт или лична карта.
Моля, имайте предвид, че в деня на изборите 23 октомври 2011 г., консулските служби няма да работят.
Отава, 14 октомври 2011 година
Посолство – Отава Генерално консулство - Торонто
Чучков Брадърс ООД – продуцентската компания зад филма TILT.
Искаме да Ви уведомим, че за огромно наше удоволствие TILT пристига и в Монреал. Филмът ни бе избран в официалната селекция на филмовия фестивал в Монреал, който тази година се провежда между 18ти и 28ми август. |
 |
Проженция: 19 Август 2011 • 19:00 • CINEMA QUARTIER LATIN 12
22ри Май, 2011
ПОКАНА
за Извънредно Общо Събрание
на членовете на църковната общност към
Храм ”Свети Иван Рилски", Монреал.
На 29 май 2011г., неделя, от 12.00ч. в приземния салон на храма
Църковното настоятелство при храма, канят всички редовни
членове на църковната общност да вземат участие
с правото си за гласуване по църковен устав.
Чл. 66 – Всички членове имат право да участват в разискванията на Общите събрания и да гласуват. Те се свикват с писмено съобщение, изпратено най-малко седем дни преди определената дата за събранието.Решенията се вземат с мнозинство и при равенство на гласовете, било с вдигане на ръце, или тайно гласуване, или чрез поединично повикване, решението се взема от страната, с която е гласувал Председателя.
Дневен ред:
1. Отчет от ревизионната комисия за дейността на църковното настоятелство.
2. Оставката на отец Димитър Шумов. Договора на свещеника ( предложения и препоръки)
3. Гласуване вот на доверие на църковното настоятелство
За българите в чужбина мисията на Православната църква е не само религиозна, църквата e носител на националните традиции, средище на българи от различни поколения,посредник на българската хилядолетна култура, пазител на родовите корени, духовен мост с Родината.
Като се водим от това убеждение, ние желаем нашия храм да бъде център за съхранение на българския дух и кутура. На място за общуване и среща на сънародници и приятели.
Църковното настоятелство при
Българска Православна Църква
Св. Иван Рилски - Монреал,Канада
www.stivanrilsky.org
На 8ми Април, 2011г.
Консулската служба към Посолството на Република България в Отава ще проведе консулски ден в ofisa na Centre culturel Canadien-bulgare ZORNICA в Монреал.
Адрес: 6767 Cote Des Neiges, ~602, 6 etag, Cote des Neiges, QC, H3S 2T6
Предварително записване няма да се прави, а в деня на консулския ден в 9,30 часа сутринта на 8 април ще се направи списък за реда на влизане.
1.По време на консулския ден ще могат да се получават вече готови документи за самоличност- паспорти, лични карти и шофьорски книжки. За целта гражданите трябва задължително да носят старите си документи за самоличност.
2.На консулския ден ще се приемат и документи за нотариална заверка на подпис, като в този случай лицата следва да се обадят предварително за консултация относно необходимите документи на телефон 613 789 3215.
3.На консулския ден няма да могат да се подават заявления за нови документи за самоличност, тъй като с приемането на новия Закон за българските лични документи, при подаване на заявление за паспорти, лични карти или шофьорски книжки се събират биометрични данни със специална техника, която е инсталирана в консулската служба в Отава.
Поради тази причина предлагаме на всички желаещи да подадат заявление за нови документи за самоличност да заповядат на 19 март- събота в консулската служба в Отава, която ще бъде отворена извънредно от 9,30 до 14 часа.
4. В тази връзка напомняме, че съгласно Закона за българските лични документи, се наказва се с глоба от 50 канадски долара, лице, което не подаде заявление в срок до 30 дни за подмяна на личната карта след изтичане на нейната валидност, както и ако не върне паспорта си или заместващия го документ на органа, който го е издал, в тримесечен срок след изтичане на неговата валидност или след отпадане на основанието за издаването или ползването му.
5. Информация относно декларациите за пътуване на деца до и от България:
Не се изисква писмено съгласие от отсъстващия родител/родители, настойник или попечител при пътуване на малолетни и непълнолетни български граждани, които живеят дългосрочно извън Република България и това е отразено в техните български документи за самоличност или притежават официален документ от съответната държава.
Такива документи могат да бъдат карта или положен в българския паспорт стикер за дългосрочно пребиваване в съответната държава, както и лична карта или паспорт, с които би могло да се удостовери придобиването на гражданство на държавата, в която са издадени. Същите следва да бъдат представени на ГКПП при напускане на Република България.
Относно малолетните и непълнолетни чужди граждани се прилага разпоредбата на чл.43, ал.3 от Закона за чужденците в Република България съгласно която се забранява напускане на Република България на чужденец под 18 години, притежаващ и българско гражданство, на който единият родител е български гражданин и не е дал писмено съгласие за пътуването му зад граница.
6. Консулската служба в Отава няма да работи на официални празници, както и на 8 април, поради провеждане на консулски ден в Монреал.
8ми Март, 2011
Позицията на настоятелството за създалата се ситуация
Скъпи сънародници,
Братя и сестри по вяра,
Настоятелството към Храм Св.Иван Рилски следи със загрижeност и голямо безпокойство споровете и конфликтите в нашата църковна общност по повод предложението ни за смяна на Свещеника. Бихме искали да обясним позицията си, да изложим изискванията си към работата на Отец Димитър и да призовем към разумно, а не само емоционално решение на съществуващия проблем, тъй като ние, настоятелите, смятаме че проблемa стои отдавна и той е сериозен...
Трети Март - Скъпи сънародници !
Скъпи сънародници !
На 3 март българите честваме деня на нашето Освобождение. Сърдечно ви поздравяваме с този Ден на национална гордост, в който по силата на Сан-Стефанския мир България е начертана отново на световните карти като самостоятелно княжество. На този ден по традиция вече 133 години изразяваме нашата почит и признателност към всички знайни и незнайни войни, които храбро се сражаваха и извоюваха нашата така дълго жадувана свобода !
Новото измерение на нашата свобода, с което днес се гордеем, е нашето пълноправно членство в семейството на европейските демократични държави. Българското знаме се вее не само на наша родна земя, но и пред сградата на Европейския парламент.
Нека всеки от нас докосне на този ден българското знаме в дома си или отправи поглед към националния флаг и си припомни идеалите на Апостолите на българската свобода. Те са още живи и до днес ни подкрепят да вървим по пътя на съединението, защото то прави силата !
Честит Национален празник Българи !
Eвгени Стойчев – посланик на Република България в Канада
Камен Диков- временно управляващ Генералното консулство в Торонто
Служителите в Посолството и Генералното консулство в Торонто
ВАЖНО СЪОБЩЕНИЕ
КОНСУЛСКИ ДЕН – 11 март 2011 от 9,30 до 15 ,30 часа
На 11 март 2011 г. Консулската служба към Посолството на Република България в Отава ще проведе консулски ден в сградата на Българската православна църква “Св.Иван Рилски” в Монреал.
Адрес на църквата:
Eglise “St. Ivan Rilsky”, 1191,
boul. Sauve est
Montréal, Qc
H2C 1Z8.
Предварително записване няма да се прави, а в деня на консулския ден в 9,30 часа сутринта на 11 март ще се направи списък за реда на влизане.
1.По време на консулския ден ще могат да се получават вече готови документи за самоличност- паспорти, лични карти и шофьорски книжки. За целта гражданите трябва задължително да носят старите си документи за самоличност.
2.На консулския ден ще се приемат и документи за нотариална заверка на подпис, като в този случай лицата следва да се обадят предварително за консултация относно необходимите документи на телефон 613 789 3215.
3.На консулския ден няма да могат да се подават заявления за нови документи за самоличност, тъй като с приемането на новия Закон за българските лични документи, при подаване на заявление за паспорти, лични карти или шофьорски книжки се събират биометрични данни със специална техника, която е инсталирана в консулската служба в Отава.
Поради тази причина предлагаме на всички желаещи да подадат заявление за нови документи за самоличност да заповядат на 19 март- събота в консулската служба в Отава, която ще бъде отворена извънредно от 9,30 до 14 часа.
4. В тази връзка напомняме, че съгласно Закона за българските лични документи, се наказва се с глоба от 50 канадски долара, лице, което не подаде заявление в срок до 30 дни за подмяна на личната карта след изтичане на нейната валидност, както и ако не върне паспорта си или заместващия го документ на органа, който го е издал, в тримесечен срок след изтичане на неговата валидност или след отпадане на основанието за издаването или ползването му.
5. Информация относно декларациите за пътуване на деца до и от България:
Не се изисква писмено съгласие от отсъстващия родител/родители, настойник или попечител при пътуване на малолетни и непълнолетни български граждани, които живеят дългосрочно извън Република България и това е отразено в техните български документи за самоличност или притежават официален документ от съответната държава.
Такива документи могат да бъдат карта или положен в българския паспорт стикер за дългосрочно пребиваване в съответната държава, както и лична карта или паспорт, с които би могло да се удостовери придобиването на гражданство на държавата, в която са издадени. Същите следва да бъдат представени на ГКПП при напускане на Република България.
Относно малолетните и непълнолетни чужди граждани се прилага разпоредбата на чл.43, ал.3 от Закона за чужденците в Република България съгласно която се забранява напускане на Република България на чужденец под 18 години, притежаващ и българско гражданство, на който единият родител е български гражданин и не е дал писмено съгласие за пътуването му зад граница.
6. Консулската служба в Отава няма да работи на 3 и 4 март 2011– официални празници, както и на 11 март, поради провеждане на консулски ден в Монреал.
Март 2011
Всяка година в началото на месец март, дни преди пролетното равноденствие за северното полукълбо, ние българите се закичваме с усукани бял и червен конец. Показваме на всички, че идва пролет и Баба Марта застъпва на пост за цели 31 дни. Според българската културна традиция, само третият месец от календарната година носи името на жена. Създали сме и нейния образ: дръпната, сърдита и недоволна, а миг след това весела, усмихната щастлива. Според нейното настроение се променя и времето: от мразовито и студено, до топло слънце и наболи от земята кокичета и минзухари. Единствено ние от всички европейски народи сме изместили владетеля на разрушението Марс, за да сложим за управител на началото една колкото мъдра, толкова и свадлива старица.
Защо приемаме този месец за женски и с радост се чувстваме различни от всички останали народи? Подобни обичаи има във всички земи, през които са минали българите по пътя към Балканите и по всички места, на които са се заселили синовете на кан Кубрат.
Днес няколко букви и търсачката ще Ви намери легенди, разкази и стихотворения за произхода и смисъла, който носят тези два пресукани конеца.
Този обичай има няколко основни момента, първият от които е, че в традиционната българска култура мартеници прави възрастната жена в семейството, жена в извън репродуктивна възраст. Със скатяването и усукването, тя реализира отново предназначението си като жена, но извън физиологично.
Мартеницата е пожелание за бъдещето, нагледно представяне на процесите, които се случват в цялата природа. Възрастната жена в случая е медиатор между сакралното и профаннота. Мартеницата е едновременно молитва към Бог за бъдеще и едновременно с това, насочване на по-младите към активно участие във всичко, което се случва в природата и към човешките репродуктивни процеси. Друго действие при подготовка на празника е почистването на къщата и изнасянето на всички червени черги и постелки на слънце с призив към активност и обновление.
Мартеници се правят за всички членове на семейството, за животните в обора, за плодните дървета, за всичко, от което се очаква плод и берекет.
Мартеницата са две усукани вълнени нишки, бяла и червена. Всичко добавено от тук насетне са допълнителни пожелания: за здраве - клонче дрен, за печалба - паричка, по възможност сребърна, за защита от лоши очи /хора / - синьо мънисто, най-добре конско, още могат да се ползват дребни предмети свързани с професията на човека, на когото ще подаряваме мартеницата. При направата на мартеницата могат да се използват и други цветови прежди. В северозападна България белия конец често е скатан със син в мартеници за малки момчета, което си има своята логика. В Родопите при правенето на мартеници се ползва зелено и други характерни за тази етнографска област цветове. Можем да ползваме всички цветове, които скоро ще ни поднесе възраждащата се природа.
Ще прочетете, ако потърсите и описание как се носи мартеницата. Мястото е определено и има логично обаснение:
Жените носят мартеницата закичена на гърдите, което трябва да им осигури мляко за новороденото.
Децата носят мартениците вързани на китките, защото от гледна точка на древните делата на човеците идват от ръцете им. Посочката е ясна - младите хора трябва да се научат, кое е добро и кое зло за да изживеят живота си по правилата.
Следват мъжете, за които ще прочетете, че не носят мартеници. Това не е вярно. Те носят мартениците си на място, на което не се виждат - в пояса. Сещате се. Това са онези дълги парчета плат, които освен да държат потурите за да не паднат имат и предназначение да пазят здрав кръста и репродуктивните способности на мъжа. Там, в пояса мъжете носят мартеница, като пожелание за плодовитост.
Идва ред на възрастните хора, които могат да изберат мястото и смисъла на носене на мартеницата си. Етнолози разказваха, че при теренни проучвания на този български обичай, възрастна жена им казала, че носи мартеницата си вързана на косата, така че тя остава на гърба и. На въпроса Защо там? - отговорът е: За да вървят кокошките след мен и да не снасят в чужди полози.
Internet
Февруари 2011
"Този от вас, който е безгрешен нека хвърли първият камък."
(Йоан 8:7)
Да носиш огъня на Вярата и да оцеляваш в една система подчинена на добавената стойност и където правилото „интереса клати феса“ е в основата на отношенията между институциите и човеците (или поне 99 % от тях), е смело и не всекиму лесно постижимо предизвикателство. Тези, които успяват да го направят, бихте ли обвинили по-слабите вером и духом, че не са силни като вас, не е ли заложено в религията ни да си помагаме?
Българската Православна Църква в Монреал е сравнително млада, няма традиции и тъй като опита на другите подобни извън България е труден за прилагане в монреалски условия, тя бавно и лъкатушно търси своя път към сърцата на българите установили се тук. Отеца на тази църква е един от нас, да той отговаря на същите изисквания, за да имигрира и е подвластен като физическо лице на същите правила и закони, които нека да си признаем, често са трудни за преглъщане. Но той, отеца има двояка мисия тук, в Монреал: не само да оцелее и да се реализира като човек и да осигури прехраната на семейството си, а и да поддържа чуждия, т.е. нашия огън на вярата, да го разпалва,когато почне едва да мъждука и да го запали котато съвсем сме се обезверили... Ами ако отеца има нужда, като човек от същата подкрепа и поддръжка каквато и ние? Ако той като човек има същите проблеми, с които и ние не можем лесно да се справим и в обезверението си правим жестоки, груби грешки. Всички сме намерали в църквата добра дума и утеха от духовното лице... Защо да не можем да върнем доброто, от което сме се ползвали на физическото лице, на човека, който затваряйки вратите на църквата зад гърба си, става едн от нас – дърво без корен с надежда плодовете на неговия труд да облагородят наследниците му?
Първата ми среща с отеца беше по телефона, обадих му се, за да поискам среща (след няколко години в Канада се научаваш да искаш аудиенция за всичко)за да чете на 40-дневния ми син. Каза ми : „Нямаш нужда от среща, ела в неделя, след литургия, ще му почетем на детето.“ На въпроса колко ще ми струва отвърна:“нищо, ако искаш, може да направиш дарение, колкото ти сърце дава – на Църквата..!“ Отидох, притеснена и треперлива с виновното съзнание, че досега не съм стъпвала в храма... Отеца съвсем топло, по човешки ме посрещна и докато четеше чувство на благодарност и спокойна увереност облада душата ми, заради това,че има кой да пренесе традицията ни в Монреал...
В последствие, впечатлението ми за работата на отеца като духовник доста се промени. Дразнеше ме непрекъснатото му напомняне след литургия за подпомагане покупката на храма и наивните му обяснения относно процедурата на транзакцията и подробностите по преговорите. Смятах и продължавам да го правя,че неговата роля като духовник и пример за нас миряните е много повече от средствата, които ще се съберат СЛЕД едно такова призоваване или покана да се почерпим или да празнуваме в сутерена на сградата. Негодувах, дразнех се, но никога не му го казах, споделях го само с някои от членовете на настоятелството, в което се бях записала доброволно.
Да, стига с отклоненията въпроса е в това: кой може с чиста съвест да осъди ближния си. Кой е достатъчно наивен, та да мисли, че той НИКОГА не е грешил и НИКОГА няма ДА СГРЕШИ. Защото, нека сме наясно, Отец Димитър, като духовно лице отговаря според каноните на Българската Православна Църква пред своя йерархически по-високо поставен Митрополит на БПЦ за северна Америка. Ако ние, като миряни искаме отговорност, можем да се обърнем само към човека Димитър Шумов.
Искрено се надявам, че настоящото настоятелство на БПЦ в Монреал няма да си позволи да взема каквито и да било решения за отраняването или заместването на Отец Димитър БЕЗ дискусии, обсъждане и гласуване на общо събрание. Нека бъдат изложени фактите, нека хората, които участваха активно при закупуването на сградата не бадат пренебрегнати и нека ТЕ заявят
волята си да простят греха или да обърнат гръб на събрат в нужда! Нека помислим, кого всъщност искаме да изгоним от храма : Димитър Шумов или самите себе си?
Скоро е Прошка – много дълбок и с висока енергийна стойност Християнски празник. Нека докажем, че разбирайки и носейки християнските добродетели можем да дадем ДНЕС истински смисъл и плътност на съдържанието на този светъл ден.
„Лесно е да се намират чуждите грешки, казваше един от вуйчовците ми поучително - не греши само онзи, който не прави нищо!“
Аз се нуждая от някой като Христос, Който накара Фарисеите да се замислят за своята жестокост, казвайки: "Този от вас, който е безгрешен нека хвърли първият камък." (Йоан 8:7)
След това той каза на жената уловена в прелюбодейство: "Нито аз те обвинявам. Иди си и не съгрешавай повече." (Йоан 8:11)
Нито аз те обвинявам. Великата вест на християнската религия е милост – опрощението на грехове.
П.П. Пиша тези редове и не излиза от главата ми причата за блудния син. Проверявам в календара и се оказва, че това е днес... Чудя се да си замълча ли или да споделя необходимостта от въплъщение на преданията СЕГА, ДНЕС, в този момент...
- Диана Андреева
Фебруари 2011
"Този от вас, който е безгрешен нека хвърли първият камък."
(Йоан 8:7)
Да носиш огъня на Вярата и да оцеляваш в една система подчинена на добавената стойност и където правилото „интереса клати феса“ е в основата на отношенията между институциите и човеците (или поне 99 % от тях), е смело и не всекиму лесно постижимо предизвикателство. Тези, които успяват да го направят, бихте ли обвинили по-слабите вером и духом, че не са силни като вас, не е ли заложено в религията ни да си помагаме?
Българската Православна Църква в Монреал е сравнително млада, няма традиции и тъй като опита на другите подобни извън България е труден за прилагане в монреалски условия, тя бавно и лъкатушно търси своя път към сърцата на българите установили се тук. Отеца на тази църква е един от нас, да той отговаря на същите изисквания, за да имигрира и е подвластен като физическо лице на същите правила и закони, които нека да си признаем, често са трудни за преглъщане. Но той, отеца има двояка мисия тук, в Монреал: не само да оцелее и да се реализира като човек и да осигури прехраната на семейството си, а и да поддържа чуждия, т.е. нашия огън на вярата, да го разпалва,когато почне едва да мъждука и да го запали котато съвсем сме се обезверили... Ами ако отеца има нужда, като човек от същата подкрепа и поддръжка каквато и ние? Ако той като човек има същите проблеми, с които и ние не можем лесно да се справим и в обезверението си правим жестоки, груби грешки. Всички сме намерали в църквата добра дума и утеха от духовното лице... Защо да не можем да върнем доброто, от което сме се ползвали на физическото лице, на човека, който затваряйки вратите на църквата зад гърба си, става едн от нас – дърво без корен с надежда плодовете на неговия труд да облагородят наследниците му?
Първата ми среща с отеца беше по телефона, обадих му се, за да поискам среща (след няколко години в Канада се научаваш да искаш аудиенция за всичко)за да чете на 40-дневния ми син. Каза ми : „Нямаш нужда от среща, ела в неделя, след литургия, ще му почетем на детето.“ На въпроса колко ще ми струва отвърна:“нищо, ако искаш, може да направиш дарение, колкото ти сърце дава – на Църквата..!“ Отидох, притеснена и треперлива с виновното съзнание, че досега не съм стъпвала в храма... Отеца съвсем топло, по човешки ме посрещна и докато четеше чувство на благодарност и спокойна увереност облада душата ми, заради това,че има кой да пренесе традицията ни в Монреал...
В последствие, впечатлението ми за работата на отеца като духовник доста се промени. Дразнеше ме непрекъснатото му напомняне след литургия за подпомагане покупката на храма и наивните му обяснения относно процедурата на транзакцията и подробностите по преговорите. Смятах и продължавам да го правя,че неговата роля като духовник и пример за нас миряните е много повече от средствата, които ще се съберат СЛЕД едно такова призоваване или покана да се почерпим или да празнуваме в сутерена на сградата. Негодувах, дразнех се, но никога не му го казах, споделях го само с някои от членовете на настоятелството, в което се бях записала доброволно.
Да, стига с отклоненията въпроса е в това: кой може с чиста съвест да осъди ближния си. Кой е достатъчно наивен, та да мисли, че той НИКОГА не е грешил и НИКОГА няма ДА СГРЕШИ. Защото, нека сме наясно, Отец Димитър, като духовно лице отговаря според каноните на Българската Православна Църква пред своя йерархически по-високо поставен Митрополит на БПЦ за северна Америка. Ако ние, като миряни искаме отговорност, можем да се обърнем само към човека Димитър Шумов.
Искрено се надявам, че настоящото настоятелство на БПЦ в Монреал няма да си позволи да взема каквито и да било решения за отраняването или заместването на Отец Димитър БЕЗ дискусии, обсъждане и гласуване на общо събрание. Нека бъдат изложени фактите, нека хората, които участваха активно при закупуването на сградата не бадат пренебрегнати и нека ТЕ заявят
волята си да простят греха или да обърнат гръб на събрат в нужда! Нека помислим, кого всъщност искаме да изгоним от храма : Димитър Шумов или самите себе си?
Скоро е Прошка – много дълбок и с висока енергийна стойност Християнски празник. Нека докажем, че разбирайки и носейки християнските добродетели можем да дадем ДНЕС истински смисъл и плътност на съдържанието на този светъл ден.
„Лесно е да се намират чуждите грешки, казваше един от вуйчовците ми поучително - не греши само онзи, който не прави нищо!“
Аз се нуждая от някой като Христос, Който накара Фарисеите да се замислят за своята жестокост, казвайки: "Този от вас, който е безгрешен нека хвърли първият камък." (Йоан 8:7)
След това той каза на жената уловена в прелюбодейство: "Нито аз те обвинявам. Иди си и не съгрешавай повече." (Йоан 8:11)
Нито аз те обвинявам. Великата вест на християнската религия е милост – опрощението на грехове.
П.П. Пиша тези редове и не излиза от главата ми причата за блудния син. Проверявам в календара и се оказва, че това е днес... Чудя се да си замълча ли или да споделя необходимостта от въплъщение на преданията в СЕГА ДНЕС в този момент...
| Архив 2010 | Архив 2009 |
| Архив 2008 | |
