Веселин Мутафчийски – реалист-живописец, скоро в Монреал

Роден на 17 март 1976 г. в гр. София.

Началото на неговата любов към рисуването започва с молива, листа хартия и създаването на детски илюстрации и графики, като постепенно магията на живописта го увлича и той открива възможностите и колорита на маслените бои.

Изучаването и докосването до платната на известни автори – съвременни и класици, провокират желание за създаване на собствени творби. Пресъздава морски, селски, градски пейзажи, както и натюрморт.

Оживяването на природата, възрожденските къщи и манастири на бели платна, отключват творческия му потенциал и неговото желание за развитие и проникване все по-дълбоко в тайните на живописта.
Вдъхновяващ за него е пейзажът в различните му проявления през четирите сезона, в съчетание с многообразието на сюжети, които предоставя българския бит.
 Занимава се и с реставрация на стари мебели, стари къщи и произведения на изкуството.
Картините му са притежание на частни колекции в България, САЩ, Белгия, Франция и Германия.
 
Булмонт: За постоянно ли идваш в Монреал  или просто да направиш изложба?
Веско: За постоянно смятам, като идеята ми е да се занимавам с рисуване, имам много приятели, слава богу, и ще правя изложби из цяла Канада, надявам се де!

Булмонт: Защо точно Монреал, Квебек, Канада, как се развиха събитията?
Веско: Преди години мой приятел замина за Монреал. До тогава знаех много малко за Канада и в частност Квебек, но с годините покрай Краси- така се казва моят приятел, доста неща научих за френскоговорящата част на Канада, аз съм и запален риболовец, а при вас е рай за такива като мен.

Булмонт: Предполагам имаш намерения да правиш и в  Монреал изложби, да се занимаваш с това, което обичаш и да се развиваш. Имаш ли вече  някакъв план или стратегия да привлечеш повече публика и почитатели?
Веско: Първото нещо като пристигна в Монреал, живот и здраве, е да направя изложба, посветена на всички Българи. Имам много, поне 30 приятели във Фейсбук от Квебек -все хубави хора и се надявам да им харесат и на живо моите творби. Даже на изложбата, която тече в момента, един от тях от Монреал беше потвърдил, че ще дойде.

Булмонт: Така ли?! Кой е той?
Веско: Георги Черкезов.

Булмонт: Значи все пак социалните  мрежи помагат?
Веско: Ами за сега само  на думи, пък ще видим, иначе желание има.

Булмонт : Кога пристигаш всъщност?
Веско: С приятелката ми чакаме все още покана за интервю и вече трябва да пристигне, защото минаха вече седем месеца и след това и ти знаеш има още няколко неща за довършване и идваме. А за мен какво да ти кажа, като всеки Българин и аз се занимавам с много неща,  даже от скоро и още едно амплоа си открих, правя при един приятел бутикова мека мебел за удоволствие и много ми харесва. По образование съм оптик, по професия съм анкадриор,  строя възрожденски къщи, ходя на риба, карам мотор…

Булмонт: Защо напускаш България, как вървят нещата там през твоите очи?
Веско: През моите очи - не вървят. Поддържам се над средния стандарт на живот тук, много работя, постигнах всичко, за което си мечтаех, но има неща, които няма как да не се сблъскваш с тях - колкото и да се правиш, че не ги забелязваш. Простодушие, злоба, хората тук много се промениха, станаха някак си сиви, дори и добро да искаш да направиш - веднага си подложен на съмнение.

Булмонт: Разбирам, лично аз следя новините почти всяка вечер и понякога се чудя как се търпи тази полицейщина и тона на г-н премиера с ръцете постоянно в джобовете, каращ се или сърдит все на някого… Толкова ли не взе елементарни курсове как да се изразява и държи пред камера, още повече, че е представително лице. Да не говорим, че все всички трябва да са му благодарни и длъжни…
Веско: Ами как, с прословутото българско търпение. От един робски народ много трудно да се получи като в Гърция например, нямаме самочувствие като нация.

Булмонт: Дай да говорим за твоите планове: как виждаш нещата  занапред?
Веско: Моите планове край нямат: искам  да отворя българска кръчма, за да се събират Българи и да си пеем „Излел е Дельо хайдутин”, да разказваме на децата си за България - нека не я забравяме, и, естествено, ще рисувам пак. По-голямата част пейзажи от тук (България) и от Канада, разбира се. Иска ми се  да покажа на чужденците откъде идваме, а има много за показване…

Булмонт: Правиш ли съвместни изложби с някой?
Веско: О, аз постоянно правя и съвместни изложби. При нас конкуренцията е на друго ниво, просто хубаво е да се покажат в рамките на една изложба няколко стила на работа, по-интересно става.

Булмонт: Занимаваш се и с реставрация на стари мебели, стари къщи и произведения на изкуството… Кажи ми как започна всъщност.
Веско: Когато се роди дъщеря ми преди десет години, исках да подаря картина на лекарката, която я изроди, и тогава имах двама художници"приятели". Помолих ги да ми нарисуват нещо, като ги предупредих, че не разполагам с голям бюджет, и двамата ми обещаха, но нито един не ми свърши работа, естествено. Това много ме натъжи и ядоса. Реших да опитам сам да си нарисувам, то пък взе, че стана. Сега рисувам много по-добре и от двамата взети заедно, за което съм им благодарен.

Булмонт: Настоящата ти самостоятелна изложба в галерия „Лик”, автор от нея пише: ” Воден от професионалните съвети на свои приятели-художници и в съчетание с неговия самобитен талант, творбите на Веселин Мутафчийски имат силно въздействие върху аудиторията и създават естетически усещания у хората, които обичат изкуството”. Кои са тези „приятели-художници”?
Веско: За съжаление, един от тях си отиде, беше голям човек - Красимир Мешелев, другият си е добре, слава богу, и се казва Борислав Домусчиев. Последният е най- добрият жив български художник, поне за мен!

Булмонт:  Как протича една подготовка за изложба, колко и какви изложби имаш до сега?!
Веско: Големи усилия,  връзки, познати, докато се стигне до покана за изложба, поне там, където си заслужава да се правят изложби. След това доста безсънни нощи, защото през деня ходя на работа, а иначе изложби съм правил - две в парламента, няколко общи, едната дори беше някъде в Щатите и много по софийските галерии,  и в провинцията имам няколко…

Булмонт: Само с маслени бои ли работиш?
Веско: Само с масло, другите техники не ме привличат, живописта ме интересува от всички жанрове в рисуването.

Булмонт: Колко картини си нарисувал вече?
Веско: Не ги броя, но със сигурност няколко хиляди.

Булмонт: Какво ще пожелаеш на Българите в Монреал, както и на всички сънародници по света?
Веско: Да не забравят България и да си помагат един на друг.
Пожелахме си здраве и късмет с  Веселин, както и скоро да се видим на Монреалска земя

http://mutafchiiski.free.bg

Bulmont